Как се случва бащинството с паник атаки?
Бащи с паник атаки
Паник атаките са едни от най-тежките и инвалидизиращи състояния в социален план. Нанасят сериозна щета при функционирането в родителска роля до невъзможност тя да бъде изпълнявана адекватно. Тук не става дума физическа или ментална непригодност, а за прихологическа несигурност и отказ, поради опасения от несправяне. Често хората с паническо разстройство се отказват доброволно от това да бъдат родители. Те смятат, че са психологически и емоционално нестабилни и им е трудно да се грижат за самите себе си. А как биха могли да поемат отговорност за някое малко създание? Принципно трудно се решават да имат деца, а когато това се случи често разчитат на някого да помага в отглеждането им.
Какви родители са хората с паник атаки?
Паник атаките не пречат на човек да изпълнява родителските си ангажименти. Той не е душевно болен или невменяем. И ако трябва да го опишем, бихме казали, че е добър и грижовен родител. Даже прекалено добър и грижовен. До степен, която го претоварва с отговорността за всичко свързано с децата му. Ако обърнем внимание на една детска площадка за игра ще видим родители седнали спокойно да си говорят помежду си или да си разглеждат нещо в телефона. Има и такива, които следят внимателно какво се случва с децата им и при най-малката опасност се спускат към тях. Тревогата ги държи на една ръка разстояние.
Как да се познаем?
Когато става дума за бащи с паник атаки нещата са дори още по прецизирани откъм осигуряване на сигурност.
Това са бащи, които:
- Ако детето се изцапа дори и малко го избърсват внимателно с мокри кърпички;
- Предвиждат всички опасности и неблагоприятни развития и се опитват да предпазят децата от тях;
- Напътстват малките как се правят правилно нещата стъпка по стъпка;
- Очакват детето да се държи като възрастен, често го обличат така и му говорят, все едно е зрял човек;
- Купуват му само полезни и безопасни играчки;
- Интересуват се как се развива детето в детската градина и училището. Питат за всякакви подробности;
- Искат най-доброто за сина или дъщерята си;
- Следят внимателно здравословното състояние на детето си и при най-малкия проблем търсят медицинска помощ;
- Настояват малките да се хранят пълноценно и да имат здравословен режим на живот;
- Проверяват обстойно цялата информация за хората или институциите, на които поверяват детето си;
- Говорят с други родители, какво правят и как е развитието на техните деца;
- Не крещят и не бият малките, а ги порицават и наставляват.
В заключение
За голямо съжаление тези бащи предават собствените си тревоги и притеснения на детето и вместо то да расте безгрижно и по детски, с игри и лудории, се превръща в малък възрастен. Желанието на бащата да го предпази и подсигури създава условия паник атаки да прораснат и в неговата детска душа и когато то премине периода на пубертета да се изродят в паническо разстройство. За това е от голямо значение, ако един родител има тревоги или притеснения за развитието на детето си, да не му ги прехвърля, а да потърси професионална помощ за себе си.
