Страхът от обедняване е сред четирите основни страхове, които отключват тревожност
Актуалната ситуация на инфлация и икономическа криза е повод за пик на страха от обедняване сред хората и висока тревожност, свързана с него.
Страхът от обедняване е сред основните човешки страхове. Особено сред предразположените към тревожни разстройства.
Какви са причините?
Бедността и мизерията са синоними на борба за оцеляване за съвременния индивид, който е свръхконсуматор. А борбата за оцеляване му напомня, че е смъртен.
Аналитично погледнато, самата идея че човек е смъртен, вероятно го тласка към нагласата, че е ограбен още от самото начало на живота му. А този, който живее с мисълта, че нещо му е отнето, той е беден независимо от материалното си разположение.
Тревожните хора ги е страх от смъртта и често, от притеснение да не умрат, пропускат да живеят. Все им се струва, че нещо им липсва. И вярват, че липсващото е нещо материално, някакъв външен фактор. Започват да го търсят. Сменят партньори; жилища; работа; местят се в друг град, друга държава. А “бедността” все си стои.
Да имаш или да бъдеш?
Познавам жена с панически атаки, която изтегли солиден кредит, просто заради идеята, че има пари. Държи ги вкъщи. Не ги използва, но мисълта че ги притежава й носи илюзорно спокойствие. Тази жена е високоплатен специалист, магистър по няколко програми. Физиологично здрава е, с висок социален статус, семейна, с две деца. Живее в къща, кара нова кола, храни се с качествена храна. На фона на всичко това, обаче, тя изпитва постоянна тревожност, че ще дойде момент, в който ще обеднее. Сподели, че това усещане е неконтролируемо.
Независимо колко пари и притежания има, страха от обедняване винаги я “преследва”
Проблемът тук, а и в повечето случаи, е в ниската самооценка и бягството от автентичност. Хората не вярват, че единственото нещо, което имат е това, което са. Материалната собственост е преходна. Тя приключва много лесно и за това поддържа идеята за смърт. Моралното, интелектуалното, духовното богатство (и стремежът към развиването им), дават усещането за имане и живот. Парите би следвало да са средство за задоволяване на потребности и удоволствия, а не източник на тревога и повод за ограничения.
