Дистимните емоции като гняв са една от най-преобладаващите причини за паник атака
Проблем се оказва не самата емоция, а ненавременното или нефункционалното ѝ изразяване.
Механизмът при гнева
Хората с паническо разстройство са изключително чувствителни. Те живеят с мисията да премахнат всички несправедливости и несъвършенства в света. Всичко, което е извън контрола им или не е по вкуса им, предизвиква гняв. Много често това се случва несъзнавано за тях – ядосват се на нещо без да си дадат навременна сметка. Съответно, задържат гнева в себе си.
Понякога потърпевшите от паник атаки преднамерено задържат гнева си. Причините отново са в убежденията им: социална желателност, страх от отхвърляне и ниска самооценка. Понеже става въпрос за ценностна система, този механизъм на задържане се проявява по десетки пъти на ден. Представете си, че в една тенджера наливаме по чаша вода по няколко пъти на ден. Съвсем скоро ще напълним обема на съда и водата ще започне да прелива. Същото се случва с “емоционалния резервоар” на хората при заформянето на паник атака. Задържаният ден-два, а понякога и месеци, гняв “прелива” и се концентрира в една десетминутна паник атака. От там идва и наситеността на емоционалните и телесни симптоми. Паник атаката връхлита на пръв поглед безпричинно, но обективно тя е плод на предварително и дълго “складирани” преживявания.
Най-честите причини за гняв и паник атака са:
- Битови неразбирателства в семейната среда;
- Нередности на работното място;
- Социални несправедливости;
- Поведенчески модели на другите хора;
- Други дистимни емоции, които прерастват в гняв (завист, ревност, тъга).
Как потърпевшите от паник атака да се справят със задържането на гнева?
Механичните техники за разтоварване на гнева са добри в краткосрочен, но не и в дългосрочен план. Както споменахме, става въпрос за нагласа, което предполага работа с ценностната система на индивида и откриването на съвсем нов модел за функциониране. Препоръки като: “Не се ядосвай!” са верни, но трудно осъществими, докато човек не стане експерт по гнева си. Тогава той има избора дали да се ядосва, но вече осъзнато. Има и перспективата да преобразува цялата тази мощна енергия в активен и конструктивен живот.
