Епизод 66
За образованието ми е лесно да говоря. Първо за английската гимназия.
Миризмата на книги в кабинета на Магьосника ме опиянява. Винаги съм обичала книгите.
Пита ме дали ми харесва да чета. Сякаш вижда мислите ми. Или просто следи погледа ми и вижда, че оглеждам библиотеката. Отдавна не съм чела, имам толкова много работа, в офиса винаги е пълна лудница и шефът вече ми възлага само по-големи проекти. Харесвам работата си и мога да я върша денонощно. Май така и правя… хи-хи! На глас ли се изхилих??? Казах ли всичко това? Въображението ми е шокирано! Продължавам. „Всъщност, като дете четях всякакви книги. Не само детски. Всичко, което имаше в библиотеката на мама и татко. Не разбирах написаното, но татко се разтапяше като ме види. Изчетох всичките. Беше съвсем лесно да завърша училище с отличен, после магистратурата…. Започнах стаж във фирмата, след това шефът ме покани да остана като редови експерт. Винаги казва, че разпознавал талантите! И така, вече 10 години съм там. Понякога ми подхвърля, че му трябва съдружник. Гледам да не мисля за това!“ Спирам, за да си поема въздух. Не е възможно да съм избълвала всичко това. Още малко ще изкажа и боба с наденица на мама! Абсурдно е! Аз не говоря! Освен когато се карам с Георги заради паниките. И когато се карам на Протежето. И когато сме заедно с Деската и Рени. Тогава говоря много!
Магьосникът сякаш се е разтопил във въздуха и имам чувството, че съм сама със себе си. И си разказвам на себе си за Деската. Как се запознахме. И за първия ни купон в английската.
Звънецът на входната врата звъни с тих, мелодичен звук. Май идва следващият клиент!
Кога минаха два часа?! Скачам да си ходя. Главата ме боли и ми се гади. Магьосникът казва „Времето не е само това, което се измерва със стрелките на часовника.“ Отново ми се струва, че вижда мислите ми. Настръхвам. Изпраща ме до вратата. Там чака добре облечена жена на средна възраст. Разминаваме се. Бързам към колата. Там си е. Не са я вдигнали.
Не, не получавам панически пристъп! Но всичко това е голяма тъпотия. Нямам намерение да идвам повече. Да, да, разбира се, че ще дойда пак! Нали Гошо е платил за цялата година! В капан съм! Паля си цигара. Направо ми призлява. Ще се обадя на мама! Ох, не става! Тя ще разбере веднага, че правя нещо зад гърба ѝ и тежко̀ ми! Звъня на татко. Той е на вилата. Ремонтът уж е приключил, но имало проблем с канализацията. Не разбирам какво ми казва! Само свързващите съюзи между отделните псувни. Всеки сърбин би одобрил. Затварям телефона. Деската си гледа децата, докато са във ваканция. Чувам гласа ѝ съвсем слабо между ужасни крясъци. Рени дундурка бебе в Шотландия. Няма смисъл да ѝ звъня. Остава Гошо! Звъня му! Чакал ме в ресторанта до нас. Поръчал ми чаша бяло вино и „заешка“ салата. Да съм побързала, че ще изстине! Явно е чакал да се обадя. Дали не е твърде рано за виното? Едва шест следобед е! Какво пък! “In vino veritas” – казвам на Въображението и му намигам. Чашата преминава в бутилка, а после бутилките стават две. Правят ни забележка, че се смеем твърде силно и притесняваме останалите клиенти. Смея се със сълзи на притесненията на клиентите им.
Канят ни да напуснем…. Напускаме! Смея се отново!
Отиваме в апартамента, вземаме си по един дълъг душ и пускаме „Игра на тронове“, за да ни приспи. Докато заспивам, си мисля, че в кабинета на Магьосника съм отворила кутията на Пандора. Историята на Пандора я четох като дете в една голяма книга с кафява корица. Не помня какво имаше в кутията. Дано утре се сетя да проверя. Трябва да знам какво да очаквам. Гошо ме прегръща, придърпва ме към себе си и хърка във врата ми. Егати шантавия ден! Вече съм любопитна за следващата среща с Магьосника. От екрана крещят: „Дракарис!“ Това е последното, което чувам, преди да заспя дълбоко.
In vino veritas: От латински – Във виното е истината.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива
