Хиперфагия и диети
Цял живот съм с хиперфагия въпреки диетите, които спазвам…
От малка са ме учили да си изяждам всичко в чинията. Още от тогава ядях много, умирах за сладко и тестени неща, но майка ми рядко приготвяше.
Докато бях по-млада голямото количество храна, което приемах не ми личеше. Имах прилична стройна фигура, въпреки че никога нищо не бях спортувала. Родих много млада и тогава качих 20 килограма. От този период до ден днешен (сега съм на 65), съм все с наднормено.
Гладът без граници
Когато се омъжих и особено след първото раждане, започнах да получавам пристъпи на неконтролируем глад. Случваше се да ям на крак, директно от тавата, за да не губя време в сервиране и претопляне на храната. Спрях да готвя, но и това не помогна, защото започнах да си купувам сладки неща. Пристъпите на глад се случваха в емоционални за мен моменти, в които се чувствах самотна и недооценена. Също така и родителите ми много ми липсваха. Те живееха в родното ми село, а ние с мъжа ми и децата в София.
Диетите
Натрупах много излишни килограми, които осезаемо ми пречеха на качеството на живот. Започнах да спазвам диети, да се консултирам с диетолози. Не мога да кажа, че нямаше ефект, успявах да сваля тегло, но то много бързо се възвръщаше. Просто емоционалните кризи на глад не престанаха, а в тях нямах никакъв контрол над храненето. В такива моменти само храната ми даваше смисъл. Трудно е за обяснение, но това усещах.
Последствията от хиперфагия
Преяждането има своите последствия върху здравословното ми състояние. Имам хипертония от 10 години и съм на медикаменти. Преди 3 години отключих диабет след поредната криза на глад, в която близо месец се тъпчех с шоколад. Вероятно има и много други последици, но честно казано ме е страх да проверявам. Най-тежкото е, че се чувствам зависима от храната. Четох доста за хиперфагията и искам да започна психотерапия. Очевидно, че диетите не са решение, поне за мен.
