
Епизод 86
Шефът изтрещя! Платил е за рафтинг, подарък специално за нашия екип!
Въобще не му пука за моята паник атака. Мисля си, че Оня с мускулите заедно със Стажанта и Протежето са го подвели. Няма начин да го е измислил сам. Как реши, че рафтингът ще ни сплоти колектива? Щели сме да се научим да работим в екип. Аз и сега си работя в екип! Гошо пита дали може да дойде. Щял да си плати, ако се налага. Шефът ми казва, че всеки може да си вземе половинката. Оставям Гошо да се гърчи известно време, преди да му кажа!! Цял следобед гледае сайтове и онлайн магазини за рафтинг оборудване.
Оказва се, че шефката на отдела за „Човешки ресурси“ е измислила тъпотията с рафтинга. Сама си призна. Двете с Деската били ходили на рафтинг. Добре де! И двете имат деца! Готвят! Бършат сополи и дупета! Всяка вечер в хола им седи мъж! Защо им е да влизат в лодка и да се спускат по водопади? Не знам! Излиза, че след като една жена се омъжи и роди, откача! Явно някакъв хормон разяжда част от мозъка! Онази част, свързана с мисленето… Като казвам на Георги, че може да дойде, и той откача! Казва, че иска да си купи лодка. Тя можела да се ползва и за риболов. Щял да наеме гараж. За палатката, колелото и лодката! Отказвам да участвам в този разговор. Имам си паник атака, за която да мисля. Гошо се отказва да купува лодка. През целият път до реката мълчи и е мрачен. Аз също. Като женени от векове.
Нося си оранжевия бански. Много яко се връзва с новия шал на цветята. Деската иска да бъдем в една лодка. Тя май не разбира! Може да гледам…. евентуално. Няма начин да се кача. Идва и шефката на „Човешките ресурси“…. „Хора, оставете ме! Аз съм си чудесен екип! Нямам нужда да си сплотявам колектива повече! Нали съм тука?!“ Георги цъфва по бански. С изписан възторг на лицето. Аз съм си меняла настроенията постоянно. А той?! До преди минути беше кисел! Отново си усещам сърцето. Ами ако лодката се обърне?
Не го попитах дали може да плува! Ами ако се удави?
Няма да понеса Гошо да умре! Ох, ушите ми бучат. Точно като реката отсреща! Или бученето идва оттам! Малко ми прималява! Не върви да припадна с оранжевия бански. Толкова добре ми стои! Ще се върна в хотела. Тръгвам по пътечката.
Стажантът се тътри след мен. И той нямало да участва. Супер! Няма да съм сама. Вадя цигара и се опитвам да я запаля. Духа някакъв вятър и не успявам. Стажантът се опитва да ми кавалерства, но ръцете му треперят. Два пъти изпуска запалката в тревата. Мама звъни! Точно, когато съм на ръба на паника! Гошо е в гумен леген и всеки момент може да падне в реката, а тя звъни. ????? Затварям и изключвам звука!
Май не ми се ходи чак до хотела. Решавам, че ще си почивам на слънце на полянката, близо до реката. Лягам на един шезлонг. Три минути по-късно отнякъде идват огромни мравки, пропълзяват върху мен и ме ощипват. Пищя, скачам и отчаяно ги изтръсквам. Стажантът се опитва да ми помага. Грабвам си багажа и отивам към хотела.
Искам въздух! Тоя лоби бар е заду̀шен. Стажантът ме гледа в деколтето! „Излизам навън!“ „Ще дойда с теб. Изглеждаш пребледняла. Наред ли е всичко?“ „Отивам да гледам рафтинга. Гошо е там.“
Разбира се, че Гошо може да плува! Нали вече ходихме на море заедно няколко пъти!
Иде ми да се плесна по челото. Виковете и смехът на колегите се чуват от километър. Забавно им е! Нямат си никакви грижи! Ей го цвилещият смях на Протежето. Вика за отбора на шефа. Много ясно! Мъжът на Деската ми маха да отида при него. На раменете му виси едното дете, в краката му се въргаля другото. И тримата крещат за Деси. Стажантът се тътри след мен. Тоя няма ли си гадже? Идва ми да му кажа: „Чиба!“…. Това тиймбилдингите са тъпа идея! Пълно е с нахилени физиономии.
* Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива