Защо баба ми нямаше паник атаки?

Защо баба ми нямаше паник атаки?

Защо баба ми нямаше паник атаки? Това е въпрос, на който потърпевшите от симптома реагират изключително чувствително!

И с основание! Нека видим защо!

Баба ми е станала баба на четиридесет и пет години. До преди това се е занимавала активно да работи като главен готвач в кухня на цяло предприятие. Паралелно е отглеждала двете си деца в къща на село, която с дядо ми са построили с четирите си ръце. Имали са животни, градина и ниви, които собственоръчно са обработвали. Отказала се е от работа, щом е станала баба, за да посвети живота си на своите внуци. Разчитала е на това, което дядо ми изкарвал. Занимавала се е да чисти основно всекидневно къщата на два етажа. Това включва: бърсане на прах, метене с метла и миене на под с парцал (на колене). Всяка неделя – миене на прозорци, тупане на килими и собственоръчното им пране (с маркуч от чешмата на двора и сапун). Готвила е по няколко пъти на ден – закуска, обяд и вечеря (в тристепенно меню). Почивни дни не е имала, освен за седмица през лятото, когато е водила внуците на море. Ако това може да се нарече почивка. Спомням си как с огромно задоволство разказваше, че веднъж са успели да съберат пари с дядо ми и да отидат със самолет до морето. Веднъж, но незабравимо!

Баба ми изглеждаше уморена, но щастлива

Не съм я чула да се оплаква, нито съм я виждала да лежи в бездействие. Тайно пиеше болкоуспокояващи. Баба ми нямаше паник атаки, но имаше артрит от тежката физическа работа. Тя не блестеше с интелект или грандиозни социални умения. Беше успяла да завърши средно образование. Трябвало е да работи от малка. Пък и повече не ѝ трябваше. В дома ѝ имаше много книги, но нямаше време да ги чете. По някое време си купиха първия телевизор (заради внуците най-вече), но и баба ми “мяташе” някой друг периферен поглед, докато готвеше и чистеше.

Плетеше дрехи за цялото семейство и гладеше спалното бельо

Стерилизираше буркани за зимнината, която сама си произвеждаше от градината. Парфюм използваше като излизаше до града – „Българска роза“ от дървено шишенце. Навиваше си косата с ролки за празници и тогава си слагаше златните бижута. Косата ѝ беше прошарена, веждите обрасли, а миглите опърлени. Баба ми беше загръглена и не пазеше диети. Спортуваше доене на кози, копаене на градина и плевене на бурени.Баба ми е родена и отраснала във времена на войни. Знаеше повече “две”, отколкото “двеста”. По-важното беше, че ценеше всяка минута от живота си и знаеше как да оцелява – физически и морално. Може би, защото страхът ѝ е бил реален, тя нямаше паник атаки!

Днес профилът на четиридесет и пет годишната жена е различен и разнообразен.

Една дама на тази възраст може да е вече баба, да е все още само майка или пък да е неомъжена госпожица. Най-често средностатистическата жена около четиридесетте е независима кариеристка. Разполага с персонал по хигиената в апартамента или къщата, които изплаща вече десета година. За чистотата на дрехите разчита на химическото чистене в близкия мол. Там използва услугите и на маникюрист, фризьор, миглостилист и микроблейдинг. Купува си дрехи, обувки, чанти, парфюми, бижута и аксесоари. Храни се с био храна от магазина или от ресторанти, защото е в постоянни срещи. Спазва хранителен режим, ходи на фитнес, на йога. Добре образована е с множество квалификации. Използва модерни технологии, а телевизорът на цялата стена е само за украса. Шофира и има собствена кола. Пътува до екзотични дестинации със самолет. Също като баба ми няма много свободно време, но някак е различно. Живее в напрежение и се оплаква колко ѝ е тежко. Ако има внуци, сегашната четиридесет и пет годишна жена не зарязва работата си, за да ги гледа, но пък купува скъпи подаръци и ги води на по пица в мола. Страховете ѝ се въртят около това дали шефът не харесва повече колежката, дали в хотела ще е удобно леглото, дали случайно не е глътнала кост от лаврака, който е яла, и дали е купила правилната рокля. Съвременната четиридесет и пет годишна жена има паник атаки!

Равносметката

Кой живот е по-добър? Не знаем! Всеки за времето си е уникален. Всеки от нас плаща цената на своето съвремие. Важното е да сме наясно с реалността и да подхождаме с разбиране към актуалните проблеми. Защото баба ми нямаше паник атаки, но в края на живота си беше на инвалиден стол!


ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Работи с жени с тревожни и депресивни разстройства, хранителни разстройства, терапия с младежи, семейни и системни констелации. Като специалист по Клинична социална работа е практикувала доброволчески труд в държавна психиатрия, което я прави много добър диагностик в психопатологията.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ