Вилата II. Епизод 49

Вилата II. Епизод 49

Епизод 49

През целият ден във вилата чакам да получа паник атака. За изненада на всички, на мен ми няма нищо, но на Гошо му става лошо. Пребледнява, казва, че целият е изтръпнал и всеки момент ще повърне. Не повръща! Докато мама кисне пешкири в студената вода от кладенеца и ги налага на челото му, се кара с татко, че заради тая непроверена риба се е „Тръшнало момчето“. Малко ме досмешава! Гледам го Георги как лежи като умрял, мама се щура напред-назад с пешкирите, татко стои нацупен до Гошо, съседът тича да грее ракия, а Вельо спи на масата. Между рибешките кости и наядената баница! Дядката казва, че ракията му е силна – 65 градуса. Може от това да му е лошо „на момчето“. Преди да положи глава до чинията с баница брат ми изломотва: „Пич, ей сега ти се еба майката!“ След това гигантско усилие да каже смислено изречение е изтощен и заспива.

Правя си импровизирано легло от столовете и възглавниците и лягам. Няма нужда да се мотая из краката на мама.

Съседът се връща с греяната ракия, черен пипер и чиния с вещество, за което не искам да знам нищо. Изглежда като веднъж вече ядено. Мама и съседът поставят, втриват, мажат и попиват по лицето, тялото, краката и ръцете на Гошо. Той скимти! Става ми интересно и зарязвам лежането. Приближавам се и в тоя момент се започва: „Донеси още една кърпа, подай солта, накисни кърпата в оцет, дръж черния пипер…“ Сега разбирам какво е да си оперативна сестра. Само аз разбирам какво се случва. Гошо е с паника! Татко гледа и вече си личи, че се чувства виновен след обвинителната реч на Мама. Вельо хърка. Идилията е пълна!

Появяват се две котки, които мъркат и се увиват около краката ни. Те отнасят всички останали рибешки кости.

Мама е доволна. Бузите на нейният пациент се обагрят в розово след баенето със съседа. Татко спи до Вельо, а Георги гледа с отчаян поглед: „Никога не съм боледувал! Не знам какво ми става!“. Успокоявам го, че щом се върнем в София, ще го закарам до спешното. Отново ми става смешно! Защо пък да не го закарам! Да му кажат, че нищо му няма! Държим се за ръце. Мама и дядката стоят до външната врата. Разговарят, все едно цял живот се познават. Мама слуша, кима и от време на време казва: „Да! Къде! Колко!“ Това също е странно. Обикновено мама нарежда, а срещу нея се казва: „Да!“ Най-накрая дядото си тръгва и мама се връща: „Чудесен човек! Знаеш ли, това е истинският бай Киро! Не се шегувам, така се казва! Енциклопедия е! Бае. Лее куршум. Ще ти побае за паниката, Елицо! Ще те оправи за нула време. Ех, че късмет! Точно такъв да ни е съсед. Има блог! Негова е статията „Депаразитизация и детоксация с бял оман“, дето всички говорят за нея. Добре, че настоях на баща ти да купи тая къща и не сме се циганили за цената! Ще я ремонтираме за няколко дена. Ще видиш! Направо кукличка ще стане! Ще се пренесем тука и бай Киро ще ме научи на билкарството. През деня ще си работя в магазина, а вечер…“

Изтощена съм от мамините приказки! Искам вече да се прибера в София.

Карането по магистралата е лесно. Гошо заспива почти веднага. Карам бавно! Нека спи, а аз имам време да помисля. Какво се случи там? Защо мама го хареса тоя дядо? Татко защо мълчеше? Защо цял ден нямах паника? От какво се паникьоса Георги? Как ще я караме двама паникьори? Защо Велизар е такъв кретен? Никакъв отговор! Все още не съм отишла при „Магьосника“. Може би щеше да има някакъв отговор поне на един от въпросите. Защо се сещам за “Магьосника”? Стигаме до София, но Гошо казва, че се чувства добре и не иска да ходим в спешното. Още по-добре! Прибираме се в къщи и за първи път ми се иска наистина да си постоя в къщи.


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ