Ултиматум. Епизод 62

Ултиматум. Епизод 62

Епизод 62

Все още съм притисната в прегръдките му. Тук, в тези ръце няма място за паник атака. Само за мен! Гошо казва, че днес е понеделник. Последно помня, как идвам в апартамента му, готова да скубя екстеншъни, а той ме придърпва в здрава прегръдка. Това беше вчера вечерта…. Другото ми се губи. Та за първи път от тогава се оглеждам наоколо. Не мириша – очевидно съм се къпала. Само да мога да си спомня…. Гола съм. Чаршафите на леглото са чисти и миришат приятно. Дюшекът е чисто нов, опаковката му е свалена и още се търкаля в стаята. Огромен е, проснат върху пода заема почти половината стая. Подът е с нов паркет от истинско дърво, избелен дъб. Спалнята е празна, стените са боядисани в сиво с нюанс на любимия ми патладжанен цвят. Гошо ми намига и отива да направи кафе.

Още ми се мотае главата. Виждам дрехите си от снощи на купчинка в другия край на стаята. Не искам да се доближавам до тях. От тук ми миришат. Няма какво да облека. Надигам се и отивам в кухнята. Там също е празно и чисто. Има само една малка масичка с машина за кафе.

Гошо ми подава димяща чаша с кафе. Ухае невероятно! Одобрява да се разхождам гола.

Изринал е бурканите и пластмасовите бутилки от терасата, изхвърлил е всички стари тенджери. И всички останали неща. И всички мебели. Включително кухненските шкафове. Сменил е плочките в банята. Сега са много красиви, комбинация от светло бежови на релефни вълнички, черно-кафяви и мраморирани. Монтирал е и модерен душ, тоалетна чиния и вана. Свети! Изглежда много просторно така, като няма никакви мебели в жилището. Купил е само един дюшек 2,50 х 3 метра „Да ме търкалял на него“… Пита ме дали съм съгласна да избера аз обзавеждането. Ако не искам, щял да наеме интериорен дизайнер. Как да не искам!!!

Влюбена съм в терасата. Огромна е! Сигурно е сто квадрата. Тук ще има люлка, безброй кашпи, градинска маса с красиви столове. Въображението ми подава калкулатор. Хм! Не сега! Сядаме на дюшека. Оглеждам се за цигарите! Гошо казва да опитам кафето без тях. Казва, че сега ще ми каже неща, за които е мислил през всичките два безкрайни месеца на раздяла. Казва, че покрай разговорите с Магьосника му се отворили очите за разни неща. Гледам го и ми е странно. Пред мен стои непознат красив мъж и в същото време това все пак е Гошо. Някак знам, че нещата вече няма да са същите. Това ме плаши! Умирам за една цигара, но нещо ме кара да мълча.

Гошо ми говори. Гласът му е хубав и плътен. Май го чувам за първи път. Известно време чувам само звука, без думите.

Вниманието ми е привлечено от думите, когато казва, че иска да ходя при Магьосника. Той щял да поеме разходите. От мен се иска да му се обадя и да си организирам два часа седмично да ходя в кабинета му. Звучи категорично. Като ултиматум! Изведнъж разбирам, че ще имам Гошо, апартамент да го обзавеждам и още купища прекрасни неща, само ако се срещам с проклетия психиатър. Бясна съм! Мислех, че ме обича! Тъкмо да хвърля чашата с кафе, да скоча и да се махна от тази идиотска ситуация, и предателското Въображение ми връща кадри от неделята. Виждам се пак нещастна и сама, а после заобиколена от мама, Велизар и дузина шумни и неприятни лели, свинско с кисело зеле, забележки, вечно недоволство, ядене и трупане на килограми.

Гласът на Гошо продължава да говори, че желае да се оженим в най-скоро време, да живеем заедно, да имаме деца. Казва, че съвсем наскоро разбрал, че е богат. Работел като луд години наред и получавал сериозна заплата, която не харчел. Всичко това можело да бъде мое, при условие, че се срещам с Магьосника! Не знам какво да кажа! Дори не знам дали съм будна! Толкова е ….. шантаво! Той става, целува ме и казва, че отивал в офиса. Щял да се върне довечера и дотогава да си помисля.

Иска да му отговоря тази вечер.

Оставам сама! Имам гъдел в стомаха. Пеперуди?!? Паника?!? Разглеждам пак всичко наоколо. Представям си дивана от естествена кожа, лампиона от полупрозрачно стъкло, мекото кресло за четене, окачения таван с регулирано осветление. Мислено отварям всяко чекмедже, надничам във всяка ниша, обикалям всяко кътче. Представям си как може да стане. Великолепно!

Посягам към телефона, за да се обадя на мама и да ѝ разкажа всичко! Да я попитам какво да правя. Не може просто така да ми поставя условия и ултиматуми. Как така, ако искам да съм с Гошо, да се обадя на Магьосника?! И не просто да съм с Гошо – да имаме деца…. Ужас! Искам мама да дойде и да я разведа, да ѝ покажа и после да ми даде съвет как да постъпя. Тогава извежднъж разбирам! В този план няма място за мама!

Изборът не е между „със“ или „без“ Магьосника, а между Гошо и мама…

Усещам силно главоболие!


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ