Скука II. Епизод 44

Скука II. Епизод 44

Епизод 44

Скуката продължава. Днес става пълен месец, откакто не съм имала паника, нито някакви други проблеми… Отделът на Гошо приключи с рилийза и той започна отново да идва у нас. В началото се опита да ми досажда с Магьосника, но постепенно се отказа. „Насила хубост не ставало.“ Никаква хубост не виждам.

Ако наистина на Гошо му изчезнат паниките, може и аз да се замисля да ходя при него.

И в нашия отдел напрежението намаля. Новият шеф май вече поразучи нещата, не е толкова яростен да иска справки и да чете документация. Протежето успява да се заседи по цял час на бюрото си, вместо да хвърчи между ксерокса, принтера и счетоводството. Аз навлизам в нов проект. Чета едни материали, пълни със странен програмистки жаргон. От време на време викам някое от момчетата да превежда, доколкото е възможно. Никакви посещения не се планират в следващите две седмици. Новият Стажант са го сложили да вдига телефона и през повечето време се чеше и си бърка в носа. Фръцлите скролират рокли в един сайт. Миналата седмица мислехме, че едната е бременна, но се опроверга. Въобще – скуката е пълна!

Деската ме е добавила в една фейсбук група с бивши състуденти. Организират събиране! Не знам на кого е идеята, но не е лоша. Веднага отварям списъка с членовете. Някои си ги спомням, други нищо не ми говорят. Лицата им, все едно никога не съм ги виждала. Гледай ти! Сякаш беше вчера, когато учехме. Какви купони ставаха в общежитията! И други неща, които предпочитам да не си спомням. Не знам как оживях в такава мръсотия!

С Деската се запознахме още първата година, като започнахме в УНСС.

В общежитието бяхме в една и съща стая. Преди това тя е учила в прословутата търновска „Изикова“ – тамошната езикова гимназия. Всички от Търново, с които се запознах в София, са я завършили. Гошо – също.

За вълка говоря, и се появява. Деската идва от поредната оперативка. Махам ѝ: „Мило, вие ще ходите ли на това събиране?“

Деската обикновено се появява на събирания с мъжа си, Нечко. Ако ме питат какво мисля за него, ми е трудно да кажа каквото и да било. Нечко е прякор, той иначе се казва Христо. Питала съм Деската какво означава прякорът му, тя само се смее. Дори не мога да определя дали много го харесвам, или никак не го харесвам. Малко ме плаши на моменти, в други ми изглежда съвсем безобиден. Двамата се запознаха, докато бяхме студенти, на един купон в читалня в общежитията на УНСС в студентски град. Той е от Пловдив, а те всичките са странни птици. Твърдеше, че учел „социална антропология“ в Нов български. По принцип всички, които учат там, са продънки и си плащат, за да си вземат изпитите. Нечко обаче не приличаше на такъв. Много пъти съм се чудила дали не си ги измисля всичките неща и дали наистина учи някъде. Като го питахме какво точно учи, започваше да гледа много странно и да приказва едни такива неща, че или нищо не се разбира, или звучи неприлично. Твърдеше, че освен антропология учи японски и турски, и май наистина ги знае и двата, но не е лесно да се провери.

По едно време твърдеше, че работел в някакъв магазин, продавал щипки за пране!

Твърди също, че е планински спасител, каквото и да означава това.

Никога не знам кога говори истината и кога се шегува, а плашещото е, че май винаги говори истината. И той като Деската харесва разни клошарски неща – къмпинги сред дивата природа, долнопробни барове със странна музика, където се събират „интелектуалци“.

Като види някого оклюмал, казва „По-добре да си айляк, майна!“ Питам го какво значи това. „Значи don’t worry, be happy, майна“ – смее се и ме тупа по гърбя. Мразя да ме тупат, но неговото тупане е едно много приятелско, става ми приятно и уютно.

Деската роди първото дете още тогава, бяхме четвърта година студентки. Наложи се да прекъсне за една година. С Нечко влачеха детето навсякъде с тях. Идваха на купони с него. То спеше в количката. На два пъти го поливаха с бира някакви хора. Веднъж някой си тръсна цигарата върху него и оттогава внимаваха повече къде го слагат и какво се случва наоколо.

Отивам да си направя кафе.

Пътьом плесвам Стажанта през ръката, с която се готви да си бръкне в носа.

Оглежда се тъпо и се чуди къде да си сложи крайниците. Става и излиза от другия край на стаята.

Връщам се и продължавам да разглеждам групата за събирането на випуска във фейсбук. Погледът ми се спира върху мъжествено лице с къса, леко прошарена на слепоочията коса. Опитвам се да се сетя кой е този човек, но никакъв спомен не идва. Странна топлина нахлува в лицето ми.


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги, специализирана в работата с панически атаки. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза, има паника и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ