Самота и паник атаки

Самота и паник атаки

Самота и паник атаки: Обречени да бъдат заедно

Самотата – голямата драма при паник атаки

Клиничната практика при пациенти с паник атаки неизменно разкрива самотата като водещ несъзнаван страх. Самите хора се притесняват от световъртежа, сърцебиенето и стягането в гърдите, задуха или някоя от другите психосоматични симптоми на паническото разстройство в действие. При работата си с паник атаки става ясно, че това са само повърхностни и осъзнавани опасения, които отклоняват вниманието на болния от реалните опасности в неговия живот.

Сам или самотен

Човек е сам, няма близък или партньор до себе си, защото е направил такъв личен избор или обстоятелствата са се наредили така. Тази житейска ситуация не е задължително да е свързана със страдание. За нея е лесно да бъде намерено решение.
Така или иначе се намира в полето на контрол на човека, който е сам.

Самотата, от друга страна, е душевно състояние, при което може да присъства или да отсъства партньор. Тя кореспондира с думи като: неразбран, отхвърлен, отчужден. Решава се много по-трудно, защото често партньорската позиция е вече заета от някого. При ситуацията, в която човек е сам, тя е вакантна. Самотата никога не е осъзнат и желан избор. Без изключение е свързана със страдание и душевна болка.

Големият несподелен страх на хората с паническо разстройство е да не останат сами. Те са силно загрижени за здравето на близките си. Дори най-малък намек за болест при роднини ги изкарва от равновесие и предизвиква пристъп. Първите панически пристъпи често се проявяват при смърт или загуба на близък и значим човек. Симптомите започват в рамките на няколко месеца след трагичното събитие и може болните да не правят връзка с него.

Драмата в душата

Болката от изоставянето е толкова силна, че се изтласква и забравя. Отстрани хората с паник атаки изглеждат силни и непоклатими, а отвътре ги пресира и задушава непрежалимата загуба. Динамиката на паническото разстройство, в този смисъл, не е свързана с преживяването на траур в краткосрочен порядък. При тези хора страданието е потиснато и скрито от външния свят. Смесица е от тъга, болка и гняв. Патологията на паническото разстройство се развива подобно на шизофренията. Проявява се често месец или два по-късно без ясна връзка с травматичното събитие. В този смисъл, преработката на траура е неефективна. Психиката реализира изход в паник атаките, за да предпази съзнанието от по-тежък разпад. Това е алтернативно решение на по-сложния проблем на дисоциация между мислене и емоции.

Сурогати

Страдащите от пристъпи на паника са хванати в собствения си капан да живеят с хора, които са компромис за тях само за да им „пазят страх”. Това ги дразни, ядосва и разстройва, но нямат друг избор. Добри „болногледачи” не се намират лесно.

Личността на хората с паники е трудна за издържане. Те го разбират и това ги кара да се чувстват и виновни. По този начин се засилва безизходицата, в която се намират. Те не могат да променят това, че:

  • са често нестабилни, избухливи и със смяна на настроенията и желанията;
  • са изключително неуверени и нерешителни за елементарни неща (какво да облекат, къде да отидат на ресторант);
  • имат високи изисквания към всичко и не пропускат никакъв детайл с дребни несъвършенства дори;
  • често са критични и язвителни – не се интересуват от чувствата и желанията на другите;
  • винаги поставят себе си и собствените си интереси на преден план;
    лесно се обиждат и цупят;
  • безкрайно трудно е да им се угоди;
  • все нещо им е криво, боли ги или ги притеснява;
  • са пресметливи и откровенно стиснати, основно към себе си.

Партньорите на хората с паническо разстройство прекрасно знаят за какво става дума. Сърце обаче не им дава да си тръгнат. Как да оставят нуждаещ се човек? Нали е ужасно безсърдечно. А и са свикнали винаги да са нещо в грешка и да са виновни. Самите болни, натоварени със страданието на незавършения траур след загуба на близък човек, преживяват всеки ден ужаса на паниките. Зад този ужас стои страхът да не изгубят отново някой съкровен и незаменим. Всеки път споменаването на болест или смърт събужда демона. Демон на самотата. Така паник атаките са симптом на загубената безусловна любов.


ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги, специализирана в работата с панически атаки. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза, има паника и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Впечатляващ опит, разнородни квалификации и нещо много важно - Йордан е Човек! Да, от тези хора с голямо "Ч". От погледа му се разбира и дори само от присъствието му може да се усетят подкрепа, приемане, доверие... Комбинацията между лекарско образование и психотерапевтична квалификация го прави предпочитан избор като специалист. Йордан разбира в дълбочина всеки психосоматичен симптом и хората, с които работи, се чувстват спокойни и сигурни.

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ