Паник атаки и самота

Паник атаки и самота

Самотата, почти неизменно, се явява част от живота на хората с паник атаки. Именно по тази причина един от ясно открояващите се симптоми ги принуждава да търсят придружител. Защото не искат да са сами… а и не могат сами. Но не понеже не могат да се оправят сами. Много добре си движат живота. Всъщност са много самотни. Човек се чувства сам, когато около него няма близки хора. Самотата е, когато наоколо има близки хора, но няма емоционалност, чувственост. Две коренно различни неща.

Корените на проблема паник атаки

Детството не се свързва с паник атаки, защото децата успяват да компенсират травмите в повечето случаи, изтласквайки ги в несъзнаваното. Не че са сами или никой не се грижи за тях. Обикновено всичките им потребности са задоволени и презадоволени. Не са деца, които познават лишенията и мизерията. Винаги са били добре облечени и отлично нахранени. Самотата обаче е чест придружител на порастването. Откъде тогава идва тя с безконечната тягост за засегнатия човек? Изследвайки нейната природа в психотерапевтичните сесии, стигаме до възрастните, които са имали своите грижи и притеснения. Били са забравили да бъдат родители в емоционален план за децата си. Правили са каквото трябва и са изглеждали идеалните тате и мама в очите на другите. Техните наследници са расли красиви и умни, наблюдателни и очарователни. Имали са всичко, без топлина и не са получили най-важното, за което и сега мечтаят – любов.

Хладните, формални и безразлични родители, които не показват чувствата и емоциите си, нараняват право в сърцето своите деца. Именно за това, когато пораснат и развият панически пристъпи, един от симптомите, който изплува от несъзнаваното, е болка в гърдите. И страхът, че умират: Защото кой може да живее без да бъде обичан? Вече, като възрастни, те се стремят да спечелят любовта на другите. Стараят се да са добри, мили и внимателни. Дават от себе си и са готови да се жертват, като помагат и се грижат отговорно. И продължават да бъдат неразбрани и неприети от околните.

Самота гарнирана с паник атаки

В личната история, отключващ механизъм за паник атаки, е загубата на близък човек и свързаната с него самота. Кризата обаче не настъпва веднага. Има дълъг период на траур, понякога месеци и дори години. Всички хора с паник атаки знаят точно чия смърт ги е съборила. Става дума винаги и за психологическата липса. Самотата бавно се превръща в паник атаки. Обхваща всяко кътче на душата и когато вече е нетърпима, прелива. Човек усеща, че умира, на пръв поглед, от нищото. Страхът идва и се настанява трайно в съзнанието, самотата става явна. Необходимостта от някого, който да е спътник и придружител, е в крайната си фаза. Човек е готов да вземе когото и да е. Само да е съгласен. И да не си тръгва.

Хората с паническо разстройство са постоянно заобиколени от други хора. Имат фен клуб, последователи. И се чувстват самотни. Парадокс само на пръв поглед. Повтаря се ситуацията от детството. Имат всичко. Семейство, дом, деца, разкошна работа, здрави са. Но го няма това, което стопля и осмисля човешкото съществуване. Има грижа и материално благополучие, но няма взаимност и любов. Това ми каза един клиент. Че се чувства самотен. В работата. И в семейството. Дори с приятелите това чувство не го напуска. Попита ме какво да прави.

Оттук започва същинската терапия, след като човек види и признае истинския проблем. Защото паник атаките са само симптом на самотата.


ОЩЕ ОТ НАШИЯ БЛОГ

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КОНСУЛТАЦИИ ПРИ ПАНИК АТАКИ


ARHIENG e най-голямата частна компания за психотерапевтични услуги, специализирана в работата с панически атаки. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза, има паника и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

Свържете се с нас СЕГА Разгледайте Нашите Услуги

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ