Мрачно без паника. Епизод 58

Мрачно без паника. Епизод 58

Епизод 58

Не мога да повярвам, че съм спала без паника, а се събуждам мрачна. Би било нормално да съм отпочинала и слънчева. Не съм. Все едно съм копала на полето. Не, че знам как се копае. И съм сама. Вчера не издържах и се обадих на Гошо. Каза, че нямал сили да идва. Лъже! Не ми се става от леглото. Цикълът ми дойде. Ще се обадя на шефа, че съм болна. Мога да работя и легнала. Май се надявах да не дойде… Мама все повтаря. Бебе, та бебе. Сега нямам време. Мисля, че на морето беше хубаво. И Гошо беше някак….. мил. Не знам какво ми стана онзи ден. Крещях му да ми се маха от главата. И той наистина го направи! Облече се, взе си компютъра и телефона и излезе. И оттогава никакъв го няма… Изчезна! Все пак ще отида в офиса. Дали да се изкъпя със студена вода? Фръцлите разправяха, че било полезно за кожата. Ще си облека синята рокля, с която бях на морето. Гошо ми я избра. С нея се вижда какъв тен съм хванала. Само да не завали.

Вече знам, че къпането със студена вода е отвратително. Кожата да ме прощава….

Мога да се закълна, че днес няма да има паника. Толкова ми е тъпо. Цял ден щяло да бъде облачно… като мен. Няма да се обаждам на Георги. Ако иска той, да звъни. Едва преди две седмици се прибрахме, а е минала цяла вечност. Беше готино в барчето на плажа. Само ние и морето. Ще се разплача! Не знам какво ми става. Фръцлите цъкат с език. От къде била роклята? Дали да им кажа, че не могат да си я позволят? И Протежето се прилепва! Защо, когато човек иска да е сам, точно тогава привлича всички? Няма да казвам като какво. Айде, и Тоя с мускулите дойде…. Телефонът ми звъни, но не е Гошо. Излизам в коридора да говоря. „Еличке, имаш ли планове за утре вечер? Знаеш, че баща ти заминава в края на седмицата и иска да се съберем. Да хапнем. Взела съм ти една сладка жилетка от мола. Водих вчера леля ти. Тя също си тръгва към Бургас, като изпратим татко ти. Неделчо е сам вече цяла седмица. Леля ти се притеснява“. „Мамо, ще ти кажа по-късно, сега не мога да говоря“. „Какво има да ми казваш? Не може да не изпратиш татко ти, кой знае кога ще го видим отново…. А и леля ти е малко обидена. Щеше да спи при теб, а ти така се извъртя….. Какво ще си помисли???“ „Мамо, ще говорим пак, имам среща…“ Все по-трудно ѝ затварям. УФФФФ!

Виждам, че в нашата стая тече някаква среща. Шефът е там, Деската също. Пропускам ли нещо?

Небето става все по-тъмно. Аз също. „Очакват се гръмотевични бури.“ Просто супер! Вече чувам тътена – не на паниката. Георги още не е звънял! Направо вече съм му бясна. Добре, че ми инсталират програмата, та почти цял ден се занимавам с това. Успявам да нагледам и отчетите на Протежето. Една година направи. Това е повече от всяко предишно Протеже. Хм! Има някакъв скрит талант. Трябва да разбера. Ще кажа на Деската да я наблюдава. Тя е по-търпеливата. Дали ще дойде тази вечер? Не мога да спя сама! И преди съм му казвала да ми се маха от главата, но той знае, че нямам предвид наистина да си тръгне. Нищо не съм му направила, за да се държи така. Може да се обади и да каже, вместо да се цупи. Какъв му е проблемът? Гадняр!

Прибирам се… у дома?!

Толкова е студено! Апартаментът винаги е бил мрачен, но сега направо е ужасен. Един СМС не ми е пратил. Цял ден мълчи. Нарочно го прави. Е, затова пък мама не спира да звъни. Искат да минат с леля да пием по вино. Едва когато казвам, че имам сърцебиене, и се отказават…. Кво, да не съм прокажена?! Страх ги е, че ще ме тресне някой панически пристъп ли? Дали и Гошо затова не се обажда?! Пак няма ток. Плача! Не ми издържат нервите вече. Всички се държат ужасно. Никой не ме разбира! Когато се раздавам, се редят на опашка и грабят! Когато имам нужда – нъц! Скатават се като мишки. Гошо – мишката! Гръмотевиците са направо ужасни! И няма ток! Къде е паниката? Ще си легна. Няма да спя. Възглавницата мирише на него. Не мога да спра да плача. Толкова ми е мъчно! Пак тресва!

Ден ли е вече? Някой крещи. Цялата къща свети. Заспала съм, а токът е дошъл. Ето откъде идват крясъците – от телевизора. Не помня да съм го включвала… два часът е. Няма СМС, няма пропуснато обаждане. Нищо. Поне гръмотевиците са спрели. Не ми се спи. Ще си направя чай. Някакъв шум.

Има ли някой?


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ