Чистене. Епизод 47

Чистене. Епизод 47

Епизод 47

Няма как да се изчисти тук, без да получа панически пристъп! Гледам кухнята и се сещам за филма „Апартаментът на Джо“. Вече пет години живее в този апартамент. Изглежда, че от тогава не е чистено. Гади ми се! Има хлебарки. Големи са колкото мишки. Видях чиния, която отглежда собствен биологичен вид. Пет найлонови плика с боклук. Основно кенчета с бира. Тая кафеварка е за хвърляне. Заедно с всички чинии и прибори за хранене. Гошо не е съгласен! Можело да се измият. Как? Водата от крана тече кафява. Даже не смея да си представя защо е такава? Въображението ми набира сили. Чука по прозореца! Ха! Прозорците! Все едно са пуснати щори. Има трупове от мухи и други неща….

Гошо: „Това е само в кухнята, да го е… а! Ела да видиш, в стаята си е добре.“

„Предлагам да извикаме фирма за почистване!“ „Ти ли ще платиш?“ Изключено! Можели сме да се справим. Със страх влизам в спалнята. Виждам това, което очаквам. Трупове по прозорците, мишки по пода, чаршафи, които отказвам да погледна. Става ми лошо. Тук е задушно. Мирише на нещо… Въображението подскача и иска да каже на какво. Запушвам му устата. Обръщам се към Гошо и го моля за чаша вода… Не, чакай! По-добре дай бира! Гошо сяда на стол, аз му сядам в скута. Пушим от една цигара и пием бира, вместо вода. Гледката е страшна! „Ако го запалим, няма да има нужда да се чисти. Можем да започнем от нула!“ Смее се и ме целува по врата. „Ще го оправим, да го е… а в кочинката! За три дена сме го рефрешнали и после за още три се нанасяме“ Поглеждам го! Откъде струи тоя позитивизъм? Дали е от срещите с Магьосника?

Гошо (мисли си): „Мацо, шта тръшна на леглото и шти разбия софтуера.“

В хола ситуацията е отчайваща. Отказвам да вляза вътре. Как сме правили секс на тоя диван? Явно е било тъмно. Или съм била мъртва. Няма начин да съм лягала доброволно. „Постлахме чаршафа там.“ Още по-зле! Майка му била чистела всеки път, като дойде. Ужас! Горката! Толкова е и чистила… Настоявам за фирмата за почистване. Може и двойно да таксуват. Вече съм съгласна да платя. Абсурд да го рефрешнем за три дена! Поне две седмици. Гошо любовно ме притиска към стената. Телефонът му звъни! Слава богу! Паля втора цигара. С нея не усещам миризмата. Излизам на терасата. Да не повярваш каква тераса има! Голяма е колкото апартамента. Е, пълна е с бидони от кисело зеле, празни буркани от зимнина, саксии с умрели мушката и пилешки курешки. Чудно! Не мога да повярвам, че въздуха е чист.

Трябва да отиде в офиса. Имало емърджанси! Оставя ми колата, ще ходи с колелото. Напомня ми да заключа като тръгвам.

Прихвам да се смея. Няма начин тука да влезе крадец. Първо, няма да посмее да крачи сред труповете. И какво ще открадне? Бидона или кафеварката? Може услуга да му направи, като вземе кенчетата за старо желязо. Мама звъни. Искам ли да пием кафе? Защо не се обаждам вече цяла седмица? Още ли се сърдя? Нормално било да реагира така! Ето, татко се прибрал и всичко вече било наред. Утре щели да ходят да види къщата. Искам ли да дойда с тях? Хм! Ако живеем в големия апартамент на нашите, може този тук да се даде под наем. С парите от наема ще плащаме сметките на големия. И ще остават! Няма да плащаме зоната. Ще изчистим гаража и колата ще стои вътре. Има място и за тъпото колело, палатката, въдиците. Сега вече е ред на татко да говори с мама. Аз поредна паника не искам да си докарвам: „Ало, мамо, ще дойда за кафе и утре ще се разходя с вас да видим къщата.“ „Гошо, отивам у мама! Утре ще пътуваме да видим вилата. Ако искаш ела!“

Гошо: „Ще пропусна! Утре също работим!“


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ