logo
Тревожност и байпас

Високите нива на тревожност водят до байпаси

Паник атаки и сърдечните заболявания

Скоро мой клиент с паник атаки ми разказа реална история от живота, която ме накара да се замисля. Ставаше дума за мъж на средна възраст. Той никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. Строен е, храни се правилно и здравословно. През свободното си време обича да се разхожда в планината. Има нормално семейство и добри отношения със съпругата си и вече порасналите си деца.

Последните седмици не се чувствал добре. Отишъл на преглед и бързо стигнал до кардиохирургията. Излязъл от болницата с три байпаса на сърцето. Като лекар ми стана любопитно и разпитах подробно моя клиент за случая. Чудех се как човек с качествен и здравословен начин на живот се оказва със сърдечна операция. Стана ясно, че в този случай имаме високотревожен индивид с професия, в която има стрес всеки ден. Това ми обясни всичко.

Спомних си медицинския университет и нещата, върху които се поставяше акцент там. За вредите – тютюнопушене, наднормено тегло, застоял начин на живот, висок холестерол и триглицериди. Това бяха водещите рискови фактори за сърдечни проблеми преди двадесет години.

Сега обаче на преден план излиза нов риск. Тревожността

Генерализираната тревожност, паник атаките и другите разстройства от тревожния спектър претоварват бавно и незабележимо сърдечно-съдовата система, нанасяйки необратими вреди. Динамично напрегнатият живот с постоянни препятствия и предизвикателства в България създава условия за появата на нова медицинска специалност – Заболявания от дистрес и тревожност. Неслучайно сме водеща нация по сърдечно-съдови заболявания.

Механизмите на увреждане на организма вече са достатъчно изследвани. Хроничното натоварване на системите и органите от хормоните на стреса, агресията и страха (кортикостероиди, адреналин и норадреналин) променя нормалното функциониране. Увеличават се нивата на вредните мазнини в кръвта. Критично се повишава кръвното налягане. Това уврежда съдовете и благоприятства за появата на атеросклеротични плаки по стените им, които са предпоставака за съдови инциденти – конкретно инфаркт на миокарда. Тревожността косвено уврежда храносмилателната система и имунитета, възпрепятствайки защитата на организма от някои видове рак и алергии. Появяват се психосоматични заболявания като високо кръвно налягане, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на щитовидната жлеза, астма и атопичен дерматит. В произхода на всяко едно от тях водещ фактор е дистреса. Високи изисквания, кратки срокове, несигурността и напрегнатостта, които придружават професионалния живот, създават фонова тревожност. Тя разрушава тихо и подмолно артериите на сърцето. Вече и м млада възраст. От години се говори за подмладяване на сърдечната патология. Вече не е изключение двайсет и трийсет годишни пациенти да попадат в болница с тежки кардиологични инциденти.

Три байпаса (буквално от нищото!) на здрав и активен човек. Добре, че лечението на тревожните разстройства и кардиохирургията имат сериозен прогрес в последните години. Психотерапевтичната профилактика и промоцията на качествен психичен и емоционален живот са решаващи.

Тревожност и байпас

Високите нива на тревожност водят до байпаси

Паник атаки и сърдечните заболявания

Скоро мой клиент с паник атаки ми разказа реална история от живота, която ме накара да се замисля. Ставаше дума за мъж на средна възраст. Той никога не е пушил и не е прекалявал с алкохола. Строен е, храни се правилно и здравословно. През свободното си време обича да се разхожда в планината. Има нормално семейство и добри отношения със съпругата си и вече порасналите си деца.

Последните седмици не се чувствал добре. Отишъл на преглед и бързо стигнал до кардиохирургията. Излязъл от болницата с три байпаса на сърцето. Като лекар ми стана любопитно и разпитах подробно моя клиент за случая. Чудех се как човек с качествен и здравословен начин на живот се оказва със сърдечна операция. Стана ясно, че в този случай имаме високотревожен индивид с професия, в която има стрес всеки ден. Това ми обясни всичко.

Спомних си медицинския университет и нещата, върху които се поставяше акцент там. За вредите – тютюнопушене, наднормено тегло, застоял начин на живот, висок холестерол и триглицериди. Това бяха водещите рискови фактори за сърдечни проблеми преди двадесет години.

Сега обаче на преден план излиза нов риск. Тревожността

Генерализираната тревожност, паник атаките и другите разстройства от тревожния спектър претоварват бавно и незабележимо сърдечно-съдовата система, нанасяйки необратими вреди. Динамично напрегнатият живот с постоянни препятствия и предизвикателства в България създава условия за появата на нова медицинска специалност – Заболявания от дистрес и тревожност. Неслучайно сме водеща нация по сърдечно-съдови заболявания.

Механизмите на увреждане на организма вече са достатъчно изследвани. Хроничното натоварване на системите и органите от хормоните на стреса, агресията и страха (кортикостероиди, адреналин и норадреналин) променя нормалното функциониране. Увеличават се нивата на вредните мазнини в кръвта. Критично се повишава кръвното налягане. Това уврежда съдовете и благоприятства за появата на атеросклеротични плаки по стените им, които са предпоставака за съдови инциденти – конкретно инфаркт на миокарда. Тревожността косвено уврежда храносмилателната система и имунитета, възпрепятствайки защитата на организма от някои видове рак и алергии. Появяват се психосоматични заболявания като високо кръвно налягане, язва на стомаха и дванадесетопръстника, заболявания на щитовидната жлеза, астма и атопичен дерматит. В произхода на всяко едно от тях водещ фактор е дистреса. Високи изисквания, кратки срокове, несигурността и напрегнатостта, които придружават професионалния живот, създават фонова тревожност. Тя разрушава тихо и подмолно артериите на сърцето. Вече и м млада възраст. От години се говори за подмладяване на сърдечната патология. Вече не е изключение двайсет и трийсет годишни пациенти да попадат в болница с тежки кардиологични инциденти.

Три байпаса (буквално от нищото!) на здрав и активен човек. Добре, че лечението на тревожните разстройства и кардиохирургията имат сериозен прогрес в последните години. Психотерапевтичната профилактика и промоцията на качествен психичен и емоционален живот са решаващи.