logo

Фобии – скритото зад тях

Според международната класификация на болестите фобия е патологичен силен страх към конкретен обект, специфично обстоятелство или определена дейност. Необходимо е страхът да е перманентен и натраплив и да оказва негативно влияние на социалното функциониране на индивида, за да се отключи подобно разстройство. Разглеждат се няколко големи групи фобии:

  • Фобийни тревожни разстройства;
  • Агорафобия/Клаустрофобия;
  • Социални фобии;
  • Специфични фобии.

Индивидуално разгледани, видовете фобии са стотици и човек може да има фобия буквално от всичко.

Каква е причината човек да може да има фобия от всичко?

Важно е да се разбере, че обектите на фобии са само прикритие. Зад тях се крие същинският страх или причина за страх. Фобиите никога не са буквални, но хората се заблуждават. По-лесно е да повярват, че ги е страх от тясно пространство, например, отколкото да признаят, че им е тясно на душата. Става въпрос за изместване на афекта върху фобийния обект или в случая с клаустрофобия – върху пространството.

Ето един нагледен пример:

Едно дете, отраснало на село с дядо си и баба си. Обожава да си играе с мишките, които си съжителстват с другите животни. Гони ги, хваща ги за опашките, играе си с тях и след това отново ги пуска. До тук нищо страшно! Един ден бащата на детето го посещава. Оказва се, че в къщата е влязла мишка и бащата се опитва да я хване и убие. Детето плаче и моли баща си да не го прави, а той от своя страна казва, че мишките са заразни и не са за игра. Тонът му е гневен, обвиняващ, наказателен. Минава време и детето забелязва мишка на двора. Но вече нещо е различно – на мястото на любовта към животинките има ужас. Парализиращи телесни усещания и задух. Детето започва да крещи и да плаче. Страх го е от мишките. Всъщност страхът на детето не е от мишките. Страхът е от завета на баща му – мишките са заразни и не се играе с тях. Преведено за детската психика: “Ако обичам мишките, ще ядосам тати! Трябва да ги мразя и да се страхувам!” За детето е по-лесно да понесе раздялата с любимата игра, отколкото неговият баща да му е ядосан. Така детето заживява с тази променена реалност. Пораства с фобията си. Избягва места, където би могло да има мишки. Най-тъжното е, че престава да ходи в къщата от своето детство, защото там има мишки!

Каква е причината човек да не може да се справи сам с фобията си?

Твърде често моментите с отключване на фобии са достатъчно травматични и биват изтласкани. Човек наистина заживява с изкривената реалност за страха си.

Работата със специалист по фобийни разстройства дава възможност да се интегрира обекта на фобии и да се изследва същинският страх.