Аb Iove principium. Епизод 65

Аb Iove principium. Епизод 65

Епизод 65

Вратата се отваря, но предпочитам да не виждам кой е пред мен. Достатъчно е, че съм тук за терапията на паник атака…. и най-вече заради Георги. Няма нужда да правя нещо повече!! Нали дойдох! Кани ме в някаква стая, доста голяма. Тук е приятно. Свежо и проветрено. Мебелите са от тъмно дърво и кожа. Светло е. Всички лампи светят. Има големи картини по стените. На бюрото има сувенири-слончета. Мирише на книги. Сядаме на две кожени кресла до огромна библиотека от пода до тавана. Точно срещу мен има голям часовник с махало. Чува се тихо цъкане. Страх ме е. Не знам какво да говоря. Главата ми е празна. Не знам изобщо какво да кажа.

“Аb Iove principium” – казва Магьосникът и се усмихва.

Май и този е фен на латинските сентенции в интернет. Не, не…. Той е лекар, те учат латински. Пърхам с мигли. Сега поглеждам право напред, в едно спокойно лице. Малко се успокоявам и аз. Няма нужда да мисля твърде много. Той ми задава въпроси и разговорът върви сравнително леко. Този път не ме пита кога съм получила първата паник атака. Това вече го минахме, когато ходих при него след спешното. Пита ме други неща. За някои от тях ми е приятно да говоря, за някои ми е трудно, някои ме изненадват. Какво ме води при него? Това е лесно! Георги ме изнуди. Кога за последен път съм била на лекар? Изненадана съм, че е било преди половин година. Явно са се подобрили нещата, без да забележа! Вече не ходя през месец в спешното! Май съм се излекувала от паниките! Какво правя тук въобще?!

Не, не съм била в болница скоро, нямам операции, нито хронични заболявания. Опити за самоубийство?! За каква ме мисли тоя? Никога не бих направила такова нещо! Не, разбира се, никога не мисля за подобни неща. Само това оставаше, сама да си предизвикам паник атаката… Задъхвам се и започва да ми прилошава. Той някак много категорично ми казва да дишам бавно и се разминава.

Дали някой от роднините ми има психични проблеми?! Всичките са луди!

Усмихва се. Уточнява: дали някои от тях са били в болница заради психични проблеми, или пък да са получавали панически атаки. Всъщност не съм много сигурна. Сещам се за баба Серафимка, майката на татко. От нея много ме беше страх. Една такава висока, едра. Като ме погледнеше в очите, сякаш ме виждаше на рентген до капачките на токчетата! Когато беше сърдита, а тя през повечето време беше сърдита, всички ходеха на пръсти. А като умря, бях на погребението и много се уплаших. Май тогава започнах да получавам паниките… Също и баба Ефросинка, майката на мама. За нея знам, че имала някакви болести „на нервна почва“. Като се притесни много, почервенява цялата и започва да хълца. След това се сещам и за най-малкия ѝ брат, който се удавил в река. Не е много сигурно какво е станало, но мама веднъж каза, че може да го е направил нарочно. Не се сещам за други. Този разговор е тежък за мен и го казвам на Магьосника. Казва, че това е достатъчно засега.

Пита ме за всеки от роднините поотделно. Прави карта на родословното дърво. Ако знаех, че толкова се интересува, щях да му донеса семейния албум със снимки. Аз не мога да ги запомня всичките. Успокоява ме, че ще говорим за роднините ми в по-големи подробности в течение на времето. Стигам до четвъртата леля по майчина линия. „Леля Евдокия има две родни деца от първия си мъж и шест осиновени…“ Виждам, че започва първо започва да рисува кръгчетата и квадратчетата на диаграмата едни върху други, после е на път да излезе от листа. Досмешава ме. Виждам някакви пламъчета и в неговите очи, но може би си внушавам. Вади друг лист и продължава върху него. Това занимание действително отнема изключително много време. Стига до пра-пра-дядовците и пра-пра-бабите ми. Нищо не знам за тях, но обещавам да питам. На мама може да ѝ хареса. Едно от последните ѝ хобита беше нещо като викане на духове, нарича го „Констелации“. Настръхвам цялата… Магьосникът отново казва, че сме били отбелязали доста неща, но по-натам сме щели да задълбочим работата.

Следващият му въпрос е за семейното ми положение.

Това ме ядосва. Гошо със сигурност му е казал всичко!

Не било така. За него било важно да знае какви са нещата от моята гледна точка. Това ме обърква, но същевременно ме успокоява. Започвам да му обяснявам.

Аb Iove principium: От латински – Да започнем с най-важното.


Следва продължение…
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна


Вижте и останалите епизоди от невероятния живот на Елица, разказани под формата на 5-минутни четива



ARHIENG e частна компания за психотерапевтични услуги. Разбираме колко е важно да бъдем до клиента, когато е в криза и се нуждае от нас.

24/7 БЕЗ УГОВОРКИ

ПРЕДЛАГАМЕ СПОКОЙСТВИЕ